Състав
Настоящи членове на комитета
Комитетът е съставен от седем лица, избрани измежду бивши членове на Съда и на Общия съд на Европейския съюз, членове на висши национални съдебни органи и юристи с призната компетентност, един от които се предлага от Европейския парламент.
Членовете на комитета се назначават от Съвета за срок от четири години по инициатива на председателя на Съда.
Понастоящем комитетът се състои от г-н Allan Rosas (председател на комитета), г-н Frank Clarke, г-жа Julia Laffranque, г-жа Maria Eugénia Martins de Nazaré Ribeiro, г-жа Barbara Pořízková, г-жа Silvana Sciarra и г-н Vassilios Skouris (членове на комитета), които бяха назначени с Решение (ЕС) 2021/2232 на Съвета от 14 декември 2021 г. за назначаване на членовете на комитета, предвиден в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Мандатът на комитета в настоящия му състав е от 1 март 2022 г. до 28 февруари 2026 г.
[ Вж. също съставите на комитета от 2010 г. насам]
Allan Rosas
Pоден през 1948 г.; докторска степен по право от университета в Турку (Финландия); преподавател по право в университета в Турку (1978—1981 г.) и в Академията Обу (Турку/Обу) (1981—1996 г.); директор на Института по правата на човека към Академията (1985—1995 г.); представител на финландското правителство като член или съветник в делегациите на Финландия на различни международни конференции и срещи, член и експерт в правителствени или парламентарни правни комисии във Финландия, както и в ООН, ЮНЕСКО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа (1977—1995 г.); директор и главен юридически съветник в Правната служба на Европейската комисия, отговарящ за външните отношения (1995—2001 г.); заместник генерален директор на Правната служба на Европейската комисия (2001—2002 г.); съдия в Съда на ЕС (2002—2019 г.); гост-преподавател в Колежа на Европа, в университета в Гент, Хелзинския университет и старши научен сътрудник към университета в Турку; член на независимата комисия по етика на Европейската комисия от 2019 г.
Frank Clarke
Роден през 1951 г.; завършва математика и икономика в Дъблинския университетски колеж (1972 г.); издържан адвокатски изпит пред правното общество „Кингс Инс“ в Дъблин (1973 г.); младши адвокат (1973—1985 г.); адвокат (1985—2004 г.); преподавател в „Кингс Инс“ (1978—1995 г.); председател на Съвета на Адвокатската колегия на Ирландия (1993—1995 г.); член на „Кингс Инс“ (1995 г.); член на Съвета на Международната адвокатска асоциация (1997—2004 г.), съпредседател на Форума на пледиращите адвокати (1998—2002 г.); председател на Съвета на „Кингс Инс“ (1999—2004 г.); съдия във Висшия съд (2004—2012 г.); председател на избирателната комисия за втория референдум за Договора от Лисабон (2009 г.); съдия-преподавател в колежа „Грифит“ в Дъблин (от 2010 г.); хоноруван преподавател в колежа „Тринити“ в Дъблин (от 2012 г.); хоноруван преподавател в Университетския колеж в Корк (от 2013 г.); носител на почетната награда на колежа „Грифит“ (2017 г.); съдия във Върховния съд (2012—2017 г.); председател на Върховния съд (2017—2021 г.); заместник-ректор на Дъблинския университет и председател на Комисията за правна реформа (от 2022 г.); член на комитета, предвиден в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз, от март 2018 г.
Julia Laffranque
Родена през 1974 г.; юридическо образование: Хамбургски университет (Германия), Университетът в Тарту (Естония); LL.M (Magistra legum), Университет Westfälische Wilhelms, Мюнстер (Германия), следдипломна квалификация: Университетът в Кил (Германия), Европейски университетски институт (Флоренция, Италия); докторат по право, Университетът в Тарту (Естония); експерт по право на Европейския съюз, ръководител на отдел „Право на Европейския съюз и външни отношения“ и заместник генерален секретар на Министерството на правосъдието (Естония) (1996 – 2004 г.); командировки в Правната служба на Европейската комисия, министерствата на правосъдието на Франция и Швеция, в Държавния съвет на Франция и германския федерален административен съд; лектор и асистент по европейско право в различни университети в периода 1999 – 2010 г.; професор по европейско право в Университета в Тарту, 2011 – 2016 г., от 2016 г. – гостуващ професор; член на Върховния съд на Естония (2004 – 2011 г. и 2020 г.); член на Постоянния арбитражен съд (2011 – 2016 г.); съдия в Европейския съд по правата на човека (2011 – 2020 г.); заместник-директор на Академията по европейско право (ERA), 2021 г.; председател на Международната федерация по европейско право (FIDE) (2010 – 2021 г.), председател на Консултативния съвет на европейските съдии в Съвета на Европа (2008 – 2010 г.), член на Научния комитет на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).
Maria Eugénia Martins De Nazaré Ribeiro
Родена през 1956г.; следва право в Лисабон, Брюксел и Страсбург; адвокат в Португалия (1982—1984) и в Брюксел (1984—1986); независим изследовател в Института за европейски науки на Брюкселския свободен университет (1984—1985); съдебен помощник на португалския съдия в Съда г‑н Moitinho de Almeida (1986—2000), а впоследствие и на председателя на Първоинстанционния съд г‑н Vesterdorf (2000—2003); съдия в Общия съд (2003—2016), председател на състав (2007—2010 и 2013—2016); председател на комитета „Процедурен правилник“ на Общия съд (2013—2016); член на комитета, предвиден в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз, от март 2018 г.
.png/f736fa7a-9f4e-3c54-eed3-34c305a809fd)
Barbara Pořízková
Narozena v roce 1968; doktorka práv na Masarykově univerzitě v Brně (2000); pracovnice oddělení nepřímých daní Finančního ředitelství v Brně (1993–2001); právnička v poradenské společnosti PricewaterhouseCoopers (2001–2006); od roku 2006 soudkyně českého Nejvyššího správního soudu a od roku 2018 místopředsedkyně tohoto soudu, členka rozšířeného senátu (od roku 2013) a předsedkyně devátého senátu (od roku 2014); pravidelná zástupkyně českého Nejvyššího správního soudu ve Sdružení státních rad a nejvyšších správních soudů EU (od roku 2015); justiční čekatelka ve francouzské Státní radě (2016); od března 2022 členka výboru stanoveného v článku 255 Smlouvy o fungování Evropské unie.
.png/dc3f5f5b-2a3a-2d0c-0ee9-291855bdc4e3)
Silvana Sciarra
Родена през 1948 г.; учи в Университета в Бари; стипендиант на „Харкнес“ в Калифорнийския университет – Лос Анжелис, и Юридическия факултет на Харвардския университет (1974 – 1976 г.); преподава в Университета в Сиена, стипендиант на „Фулбрайт“ в Калифорнийския университет и гостуващ преподавател в множество други университети („Уоруик“, Юридическия факултет на Колумбийския университет, в Кеймбридж, Стокхолм, Лунд, Католическия университет в Льовен, университета LUISS в Рим); ръководител на Катедрата по европейско трудово и социално право (1994 – 2003 г.) в Европейския университетски институт; щатен преподавател по европейско трудово и социално право в Университета във Флоренция (1990 – 2014 г., в отпуск по време на работата си в Европейския университетски институт); доктор хонорис кауза по право на Университета в Стокхолм (2006 г.) и Университета в Хаселт (2012 г.); съдия в Конституционния съд на Италия, първата жена, избрана от Парламента (от 2014 г.); кавалер на Големия кръст на Ордена за заслуги към Италианската република (2017 г.) и носител на наградата „Хуго Зинцхаймер“ (2015 г.); член на Европейския институт по право; член на комитета, предвиден в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз, от март 2022 г.
.png/8f153762-034b-ddd8-f386-196a4f7c69ba)
Vassilios Skouris
Роден през 1948 г.; завършил право в Свободния университет в Берлин (1970 г.), доктор по право от Хамбургския университет (1973 г.); асистент и координатор в Катедрата по гражданско процесуално право и общо процесуално право в Хамбургския университет (1972 – 1977 г.); преподавател по административно право в Тракийския университет „Демокрит“ (1977 – 1980 г.); преподавател по публично право в Университета в Билефелд (1980 – 1982 г.); щатен преподавател по публично право в Университета „Аристотел“ в Солун (1982 – 2015 г.); Съдия в Съда на Европейския съюз (1999 – 2015 г.) и председател на Съда (2003 – 2015 г.); асоцииран преподавател в Bucerius Law School в Хамбург от 2016 г.; член-кореспондент на Атинската академия; почетен член на Honorable Society of Lincoln's Inn; председател на Арбитражната камара на Комисията по етика на ФИФА; член на комитета, предвиден в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз, от март 2022 г.